Грънчарски изделия

Грънчарско занаятчийско производство е целогодишен трудов процес, заради което е нужно отопление, а суровините за изработката се набавят през лятото.

Думата „керамика“ произлиза от гръцкото обозначение на грънчарската глина – keramos.
Производно на него, съдовете направени от тази глина се наричат keramikos, което става международно. В България обаче, глинените съдове се наричат „грънци, грънчарска стока, чипери“ и така те дават името грънчарство, а практикуващите занаятчии – грънчари.
Грънчарството и изработването на грънчарски изделия е сложен занаят, свързан с определени умения, натрупвани през дългите години обучение и практика.

То е културна технология – магия на правенето, определена от взаимодействието между глината и инструментите посредством грънчаря, който сътворява грънчарските изделия.

Когато формите и декоративните елементи са едни и същи, трудно може да се определи стилът на един майстор при традиционното изкуство. Индивидуалният почерк на майстора е импровизацията. „Импровизацията се изразява в комбинирането на различни декоративни елементи, като се запазват основните
орнаменти, свързани с традиционни композициионни решения, подчинени на определен ритъм.“

Майсторите се отличават по-скоро в отклонението от нормата.

„Грънчарството е твърде индивидуален занаят, в който винаги присъства нещо лично в работата по начин на изработка, формуване и украса… Дори при масовото производство, особено украсата ръчно с рог, помпа, пера, гребени … не са напълно еднакви и всеки съд има нещо свое специфично, като съчетание на рисунък и багри“